Feb 1, 2011, 1:20 PM

Върхът

  Poetry » Other
712 0 3

Върхът е самота.

Върхът е суета.

И друго нищо няма.

На края на света

до края на скръбта

Върхът - мечта голяма -

в човешкия живот

самотен, недостъпен,

под нереален свод

надвиснал като тътен.

Заблудите пилей

Върхът и вечно мами,

над него щом изгрей

красива гордостта ни.

Внезапен, верен страж

на станните ни мисли,

Върхът - измамно наш,

във сънища измислени.

Докато гордо грее

непобеден, несбъднат,

искра във нас ще тлее

и шансът ни ще бъде

през земния живот

все към Върха по-близо

да се стремим. Самотни.

Със зверски оптимизъм.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...