Върхът

1 февр. 2011 г., 13:20

Поэзия » Другая

560 0 3

Върхът е самота.

Върхът е суета.

И друго нищо няма.

На края на света

до края на скръбта

Върхът - мечта голяма -

в човешкия живот

самотен, недостъпен,

под нереален свод

надвиснал като тътен.

Заблудите пилей

Върхът и вечно мами,

над него щом изгрей

красива гордостта ни.

Внезапен, верен страж

на станните ни мисли,

Върхът - измамно наш,

във сънища измислени.

Докато гордо грее

непобеден, несбъднат,

искра във нас ще тлее

и шансът ни ще бъде

през земния живот

все към Върха по-близо

да се стремим. Самотни.

Със зверски оптимизъм.

velikataniki (Николина Милева)

2011-02-02T09:08:42+02:00

да,на върха е самотно,браво
bojilova1 (Петя Божилова)

2011-02-01T23:28:57+02:00

Не знам кой беше казал:„Никога няма да пристигнеш, затова се наслаждавай на пътуването“ А изкачването на върха е хубаво нещо, но не бива да си сам!
Enena (Елена Нинова)

2011-02-01T21:58:37+02:00

От мен браво, аз те ценя и те чета.