10 feb 2009, 18:25

Върни ми светлината 

  Poesía » Otra
722 0 13
 

Насън

изричам думи

и живея,

един живот

наяве невъзможен.

Насън

не плача,

а се смея,

че пак гласът ти

е преборил тишината.

 

Тогава всичко пак е,

както беше...

Докосвам лик,

за който през сълзи се молих.

Две очи, които в рамка от шкафа ме следяха,

сега целувам ги -

от мен по-живи.

 

Насън, но времето

тогава е секунда.

Очи отварям

и текат сълзи...

Ах, Господи,

върни ми светлината!

И този сън наяве  направи.

 

 

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??