Върни ми светлината
Насън
изричам думи
и живея,
един живот
наяве невъзможен.
Насън
не плача,
а се смея,
че пак гласът ти
е преборил тишината.
Тогава всичко пак е,
както беше...
Докосвам лик,
за който през сълзи се молих.
Две очи, които в рамка от шкафа ме следяха,
сега целувам ги -
от мен по-живи.
Насън, но времето
тогава е секунда.
Очи отварям
и текат сълзи...
Ах, Господи,
върни ми светлината!
И този сън наяве направи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
