Feb 10, 2009, 6:25 PM

Върни ми светлината 

  Poetry » Other
714 0 13
 

Насън

изричам думи

и живея,

един живот

наяве невъзможен.

Насън

не плача,

а се смея,

че пак гласът ти

е преборил тишината.

 

Тогава всичко пак е,

както беше...

Докосвам лик,

за който през сълзи се молих.

Две очи, които в рамка от шкафа ме следяха,

сега целувам ги -

от мен по-живи.

 

Насън, но времето

тогава е секунда.

Очи отварям

и текат сълзи...

Ах, Господи,

върни ми светлината!

И този сън наяве  направи.

 

 

© Гергана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??