Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.
Ти ме напускаше и пак се връщаше,
а аз те търсех и винаги намирах.
Наказваше ме, гръб ми обръщаше.
Възкръсвах аз и пак умирах...
Даряваше ми сили, вяра и търпение,
не бих могла без тебе да живея...
Разочаровах ли те, мое вдъхновение?
Загина ли или отново се зарея?...