Dec 16, 2004, 11:35 PM

Върни се

Poetry

1.3K 0 0

Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.

Ти ме напускаше и пак се връщаше,
а аз те търсех и винаги намирах.
Наказваше ме, гръб ми обръщаше.
Възкръсвах аз и пак умирах...

Даряваше ми сили, вяра и търпение,
не бих могла без тебе да живея...
Разочаровах ли те, мое вдъхновение?
Загина ли или отново се зарея?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0