Върни се

3 sept 2007, 10:45

Poesía

611 0 5

Във стаята сама съм
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?
Часовникът тик-така
и все едно, че има
сърце човешко в мрака -
то вдъхва малко сила.
Една сълза се стича
от тъжните очи.
Тя носи твойто име,
за миг ще се стопи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Върни се

Искате да прочетете повече?

Propuestas