3 sept 2007, 10:45

Върни се

  Poesía
719 0 5
Във стаята сама съм
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?

Часовникът тик-така
и все едно, че има
сърце човешко в мрака -
то вдъхва малко сила.

Една сълза се стича
от тъжните очи.
Тя носи твойто име,
за миг ще се стопи.

В нощта ти прегърни ме
със топлите ръце,
със устни целуни ме,
върни се пак при мен.

.......................................

Обичам те! Пак  шепна в тишината.
Обичам те след толкова раздяла!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...