3 сент. 2007 г., 10:45

Върни се

711 0 5
Във стаята сама съм
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?

Часовникът тик-така
и все едно, че има
сърце човешко в мрака -
то вдъхва малко сила.

Една сълза се стича
от тъжните очи.
Тя носи твойто име,
за миг ще се стопи.

В нощта ти прегърни ме
със топлите ръце,
със устни целуни ме,
върни се пак при мен.

.......................................

Обичам те! Пак  шепна в тишината.
Обичам те след толкова раздяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...