Върни се
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?
Часовникът тик-така
и все едно, че има
сърце човешко в мрака -
то вдъхва малко сила.
Една сълза се стича
от тъжните очи.
Тя носи твойто име,
за миг ще се стопи.
В нощта ти прегърни ме
със топлите ръце,
със устни целуни ме,
върни се пак при мен.
.......................................
Обичам те! Пак шепна в тишината.
Обичам те след толкова раздяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены