3.09.2007 г., 10:45

Върни се

716 0 5
Във стаята сама съм
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?

Часовникът тик-така
и все едно, че има
сърце човешко в мрака -
то вдъхва малко сила.

Една сълза се стича
от тъжните очи.
Тя носи твойто име,
за миг ще се стопи.

В нощта ти прегърни ме
със топлите ръце,
със устни целуни ме,
върни се пак при мен.

.......................................

Обичам те! Пак  шепна в тишината.
Обичам те след толкова раздяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....