3.09.2007 г., 10:45 ч.

Върни се 

  Поезия
549 0 5
Във стаята сама съм
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?

Часовникът тик-така
и все едно, че има
сърце човешко в мрака -
то вдъхва малко сила.

Една сълза се стича
от тъжните очи.
Тя носи твойто име,
за миг ще се стопи.

В нощта ти прегърни ме
със топлите ръце,
със устни целуни ме,
върни се пак при мен.

.......................................

Обичам те! Пак  шепна в тишината.
Обичам те след толкова раздяла!

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??