Горестният ми вик
разкъса тишината.
Вдигнах ръце към небето
и помолих земята
да те върнат при мен.
Поне за миг, поне за ден.
Не знаеш ли, че без теб
съм пресъхнал извор,
без капчица вода.
Като замръзнал камък,
потънал в тишина.
Като самотна пътечка
в гъстата черна мъгла.
Върни се! Ела!
© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados