Върни се, Детство

Poesía » Otra

555 0 5

Една филийка хляб ми стига

да е намазана със мас

и Детството ми да пристига,

за да се върна в първи клас.

Парцалената топка с мене

да ритам с босия си крак

и със обелени колèне

да се прибирам аз по мрак.

И мама нежно да ме маже

със крем-а "Здраве" за илач,

а татко нещо да ми каже

да ме избие и на плач.

И морен вечер да заспивам

след толкова игра навън...

И с радост аз да се напивам

във изгрева на моя сън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Де да можеше... но поне спомените си имаме
А днешните деца какво ще си спомнят, с кого са си чатили или какъв модел телефон са имали
Топлинка ме лъхна тук.

2014-11-18T14:10:15+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря Ви, Приятели, за хубавите коментарии!Трогнат съм от вниманието и се радвам, че харесвате!!
Желая ви хубав ден и спорна седмица!!!!Поздрави от мен!

2014-11-18T11:13:11+02:00
странница (Сеси)

Сладка носталгия!

2014-11-17T22:37:17+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Поздравявам те за поредното прекрасно стихотворение - стихотворението
на босоногото детство!Много ми хареса! Никола, поздравявам те от сърце!

2014-11-17T21:46:15+02:00
kushel (Куш)

Разнежи ме. Абе, защо така драстични се променя света, че и толкова бързо. Не зная какъв топъл спомен ще оставят безбройните смартфони, таблети и лаптопи у моята внучка. Тя май друго не знае. Нито как се играе на "жоменка"

2014-11-17T19:42:21+02:00