Върни се, Детство

Poetry » Other

558 0 5

Една филийка хляб ми стига

да е намазана със мас

и Детството ми да пристига,

за да се върна в първи клас.

Парцалената топка с мене

да ритам с босия си крак

и със обелени колèне

да се прибирам аз по мрак.

И мама нежно да ме маже

със крем-а "Здраве" за илач,

а татко нещо да ми каже

да ме избие и на плач.

И морен вечер да заспивам

след толкова игра навън...

И с радост аз да се напивам

във изгрева на моя сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

Де да можеше... но поне спомените си имаме
А днешните деца какво ще си спомнят, с кого са си чатили или какъв модел телефон са имали
Топлинка ме лъхна тук.

2014-11-18T14:10:15+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря Ви, Приятели, за хубавите коментарии!Трогнат съм от вниманието и се радвам, че харесвате!!
Желая ви хубав ден и спорна седмица!!!!Поздрави от мен!

2014-11-18T11:13:11+02:00
странница (Сеси)

Сладка носталгия!

2014-11-17T22:37:17+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Поздравявам те за поредното прекрасно стихотворение - стихотворението
на босоногото детство!Много ми хареса! Никола, поздравявам те от сърце!

2014-11-17T21:46:15+02:00
kushel (Куш)

Разнежи ме. Абе, защо така драстични се променя света, че и толкова бързо. Не зная какъв топъл спомен ще оставят безбройните смартфони, таблети и лаптопи у моята внучка. Тя май друго не знае. Нито как се играе на "жоменка"

2014-11-17T19:42:21+02:00