koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
17 нояб. 2014 г., 18:33

Върни се, Детство 

  Поэзия » Другая
389 0 5

Една филийка хляб ми стига

да е намазана със мас

и Детството ми да пристига,

за да се върна в първи клас.

 

Парцалената топка с мене

да ритам с босия си крак

и със обелени колèне

да се прибирам аз по мрак.

 

И мама нежно да ме маже

със крем-а "Здраве" за илач,

а татко нещо да ми каже

да ме избие и на плач.

 

И морен вечер да заспивам

след толкова игра навън...

И с радост аз да се напивам

във изгрева на моя сън.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Де да можеше... но поне спомените си имаме
    А днешните деца какво ще си спомнят, с кого са си чатили или какъв модел телефон са имали
    Топлинка ме лъхна тук.
  • Благодаря Ви, Приятели, за хубавите коментарии!Трогнат съм от вниманието и се радвам, че харесвате!!
    Желая ви хубав ден и спорна седмица!!!!Поздрави от мен!
  • Сладка носталгия!
  • Поздравявам те за поредното прекрасно стихотворение - стихотворението
    на босоногото детство!Много ми хареса! Никола, поздравявам те от сърце!
  • Разнежи ме. Абе, защо така драстични се променя света, че и толкова бързо. Не зная какъв топъл спомен ще оставят безбройните смартфони, таблети и лаптопи у моята внучка. Тя май друго не знае. Нито как се играе на "жоменка"
Предложения
: ??:??