17 нояб. 2014 г., 18:33

Върни се, Детство

554 0 5

Една филийка хляб ми стига

да е намазана със мас

и Детството ми да пристига,

за да се върна в първи клас.

 

Парцалената топка с мене

да ритам с босия си крак

и със обелени колèне

да се прибирам аз по мрак.

 

И мама нежно да ме маже

със крем-а "Здраве" за илач,

а татко нещо да ми каже

да ме избие и на плач.

 

И морен вечер да заспивам

след толкова игра навън...

И с радост аз да се напивам

във изгрева на моя сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Де да можеше... но поне спомените си имаме
    А днешните деца какво ще си спомнят, с кого са си чатили или какъв модел телефон са имали
    Топлинка ме лъхна тук.
  • Благодаря Ви, Приятели, за хубавите коментарии!Трогнат съм от вниманието и се радвам, че харесвате!!
    Желая ви хубав ден и спорна седмица!!!!Поздрави от мен!
  • Сладка носталгия!
  • Поздравявам те за поредното прекрасно стихотворение - стихотворението
    на босоногото детство!Много ми хареса! Никола, поздравявам те от сърце!
  • Разнежи ме. Абе, защо така драстични се променя света, че и толкова бързо. Не зная какъв топъл спомен ще оставят безбройните смартфони, таблети и лаптопи у моята внучка. Тя май друго не знае. Нито как се играе на "жоменка"

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...