Върни се, татко
Моят татко си отиде,
той завинаги заспа...
И в онзи миг проклет, заедно с него,
част от душата ми умря...
Поемам въздух, но не дишам,
отронват се сълза подир сълза,
а в гърлото заседнала е буца,
в гърдите мрак и празнота...
Няма те вече, мили мой татко,
съдбата отне те тъй рано от мен...
Имам нужда от твоето рамо
и съвет или ласка в труден момент...
Пак чакам те на прага, у дома,
от работа да се завърнеш..
Моля те, ела... и мама е сама...
Тате, искам пак да ме прегърнеш!!!
Но теб те няма, няма да се върнеш,
не ще те видим веч, освен в съня...
А братчето ми страда... как, Боже, да му кажа,
че татко ни завинаги си тръгна от света.
Ще минат годините, аз ще порасна,
ще стана голяма и силна жена...
Но мъката няма да мине, тя с мен ще пораства...
за мен ти бе и си всичко в света.
Прости ми за грешките някога сторила,
тревоги и болки, които съм причинила...
Със всичко в живота ще се преборя,
защото споменът за теб ще ме крепи!!!
ОБИЧАМ ТЕ! ПРОСТИ!!!
08.03.2000
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Николова Todos los derechos reservados
