25 oct 2008, 10:16

Върни се, татко 

  Poesía » Otra
10579 0 10
Моят татко си отиде,
той завинаги заспа...
И в онзи миг проклет, заедно с него,
част от душата ми умря...
Поемам въздух, но не дишам,
отронват се сълза подир сълза,
а в гърлото заседнала е буца,
в гърдите мрак и празнота...
Няма те вече, мили мой татко,
съдбата отне те тъй рано от мен...
Имам нужда от твоето рамо
и съвет или ласка в труден момент... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??