mimoza84 (Мария Николова)
2 77
Oct 25, 2008, 10:16 AM

Върни се, татко 

  Poetry » Other
10407 0 10

Моят татко си отиде,
той завинаги заспа...
И в онзи миг проклет, заедно с него,
част от душата ми умря...

Поемам въздух, но не дишам,
отронват се сълза подир сълза,
а в гърлото заседнала е буца,
в гърдите мрак и празнота...
 
Няма те вече, мили мой татко,
съдбата отне те тъй рано от мен...
Имам нужда от твоето рамо
и съвет или ласка в труден момент...

Пак чакам те на прага, у дома,
от работа да се завърнеш..
Моля те, ела... и мама е сама...
Тате, искам пак да ме прегърнеш!!!

Но теб те няма, няма да се върнеш,
не ще те видим веч, освен в съня...
А братчето ми страда... как, Боже, да му кажа,
че татко ни завинаги си тръгна от света.

Ще минат годините, аз ще порасна,
ще стана голяма и силна жена...
Но мъката няма да мине, тя с мен ще пораства...
за мен ти бе и си всичко в света.

Прости ми за грешките някога сторила,
 тревоги и болки, които съм  причинила...
Със всичко в живота ще се преборя,
защото споменът за теб ще ме крепи!!!

      ОБИЧАМ ТЕ! ПРОСТИ!!!

             08.03.2000

© Мария Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??