Върви по твоя път

2 dic 2015, 20:05

Poesía » Otra

792 0 5

Върви по своя път

(на синовете ми)

Ти мъж си вече.

Времето не спря!

А сякаш вчера нежно те прегръщах.

Отвори днеска пътната врата,

прекрачи прага, без да се обръщаш!

И в този миг сърцето ми замря!

Умът крещеше...

Трябва да те пусна!

Направих всичко! Време е сега

да те оставя във живота да се впуснеш.

Любов ти дадох! Учих те на чест,

и как да бъдеш силен, но и нежен,

да не забравяш, че във този свят зловещ

на някому и някъде си нужен!

Върви! Бори се, радвай се, блести,

раздавай от това, що те научих,

и в своя дом ти огън разпали,

тогаз ще знам, че ВСИЧКО аз получих!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivaani (Радка Горанова)

2016-01-15T15:59:25+02:00

Благодаря ти Катя! Радвам се, че си харесала творбата ми!
Izumrudkata (Катя)

2015-12-24T09:25:21+02:00

Хубава творба!Поздравления, Радка!
ivaani (Радка Горанова)

2015-12-03T16:45:02+02:00

Мисана, Антоан, Димитров, Влади, благодаря ви момчета за прекрасните коментари! Трогнахте ме много! Оставих сърцето си в този стих и се радвам, че сте го усетили!
Поздрави и от мен!
vega666 (Младен Мисана)

2015-12-02T20:48:35+02:00

Това си е направо класика. Чудесна изповед на една майка и много силен, заковаващ финал:

"Върви! Бори се, радвай се, блести,
раздавай от това, що те научих,
и в своя дом ти огън разпали,
тогаз ще знам, че ВСИЧКО аз получих!"

Поздравление за силната творба, Радке!