Върви по твоя път
Върви по своя път
(на синовете ми)
Ти мъж си вече.
Времето не спря!
А сякаш вчера нежно те прегръщах.
Отвори днеска пътната врата,
прекрачи прага, без да се обръщаш!
И в този миг сърцето ми замря!
Умът крещеше...
Трябва да те пусна!
Направих всичко! Време е сега
да те оставя във живота да се впуснеш.
Любов ти дадох! Учих те на чест,
и как да бъдеш силен, но и нежен,
да не забравяш, че във този свят зловещ
на някому и някъде си нужен!
Върви! Бори се, радвай се, блести,
раздавай от това, що те научих,
и в своя дом ти огън разпали,
тогаз ще знам, че ВСИЧКО аз получих!
© Радка Горанова All rights reserved.
