2 дек. 2015 г., 20:05

Върви по твоя път 

  Поэзия » Другая
800 0 4

     Върви по своя път


      (на синовете ми)


Ти мъж си вече.

Времето не спря!

А сякаш вчера нежно те прегръщах.

Отвори днеска пътната врата,

прекрачи прага, без да се обръщаш!

И в този миг сърцето ми замря!

Умът крещеше...

Трябва да те пусна!

Направих всичко! Време е сега

да те оставя във живота да се впуснеш.

Любов ти дадох! Учих те на чест,

и как да бъдеш силен, но и нежен,

да не забравяш, че във този свят зловещ

на някому и някъде си нужен!

Върви! Бори се, радвай се, блести,

раздавай от това, що те научих,

и в своя дом ти огън разпали,

тогаз ще знам, че ВСИЧКО аз получих!

© Радка Горанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Катя! Радвам се, че си харесала творбата ми!
  • Хубава творба!Поздравления, Радка!
  • Мисана, Антоан, Димитров, Влади, благодаря ви момчета за прекрасните коментари! Трогнахте ме много! Оставих сърцето си в този стих и се радвам, че сте го усетили!
    Поздрави и от мен!
  • Това си е направо класика. Чудесна изповед на една майка и много силен, заковаващ финал:

    "Върви! Бори се, радвай се, блести,
    раздавай от това, що те научих,
    и в своя дом ти огън разпали,
    тогаз ще знам, че ВСИЧКО аз получих!"

    Поздравление за силната творба, Радке!
Предложения
: ??:??