22 oct 2010, 7:41

Върви си

  Poesía
1.1K 1 7

Нахално идваш в спомен неостанал.

Мълчиш в нелепо тихата ми вечер.

Задавям се с поредната цигара.

Дотегнал си ми, мразя те и пречиш.

 

Безобразно се скиташ във нелепост.

Досадно си безличен, отвращаваш ме.

Омръзнал си ми, скучен си, далечен

с твойто закъсняло прелъстяване.

 

Изтрих те. Махай се. Върви си.

Залъгвам се. Пред себе си отричам.

Преструвам се, и жалка съм, и смешна,

забравяйки това, че те обичам.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...