Върви си
Нахално идваш в спомен неостанал.
Мълчиш в нелепо тихата ми вечер.
Задавям се с поредната цигара.
Дотегнал си ми, мразя те и пречиш.
Безобразно се скиташ във нелепост.
Досадно си безличен, отвращаваш ме.
Омръзнал си ми, скучен си, далечен
с твойто закъсняло прелъстяване.
Изтрих те. Махай се. Върви си.
Залъгвам се. Пред себе си отричам.
Преструвам се, и жалка съм, и смешна,
забравяйки това, че те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Попова Все права защищены
