Нахално идваш в спомен неостанал.
Мълчиш в нелепо тихата ми вечер.
Задавям се с поредната цигара.
Дотегнал си ми, мразя те и пречиш.
Безобразно се скиташ във нелепост.
Досадно си безличен, отвращаваш ме.
Омръзнал си ми, скучен си, далечен
с твойто закъсняло прелъстяване.
Изтрих те. Махай се. Върви си.
Залъгвам се. Пред себе си отричам.
Преструвам се, и жалка съм, и смешна,
забравяйки това, че те обичам.
© Ирен Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
