Върви си...

Излез от мен, но без да болиш.

Мой страх, жестоко потаен.

В мислите ми защо още гориш...

Като коридор си безкраен.

Владееш ме като обезумял.

И в нощите ми призрачно скиташ.

Отрова във вените ми си влял.

Дали искам още даже ме питаш.

Не ме питай, а си върви!

Върви си в своята бърлога.

Душата ми от тебе кърви

и шепне " Вече не мога"...