Върви си...
Излез от мен, но без да болиш.
Мой страх, жестоко потаен.
В мислите ми защо още гориш...
Като коридор си безкраен.
Владееш ме като обезумял.
И в нощите ми призрачно скиташ.
Отрова във вените ми си влял.
Дали искам още даже ме питаш.
Не ме питай, а си върви!
Върви си в своята бърлога.
Душата ми от тебе кърви
и шепне " Вече не мога"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
