27 jun 2019, 13:02

Върви си

908 0 0

Търсих те аз неуморно,

писах ти по цели дни и нощи.

Имала съм нужда от теб безспорно,

но чувствата лека по лека в мен загаси.

 

За вниманието ти жадувах,

копнеех да ме погледнеш с други очи.

Че не ме искаш, аз не чувах,

защото в съзнанието ми беше само ти.

 

Единствената ми мисъл когато се събуждах,

в чуждите мъже търсех твоите очи.

Но ти вечно беше зает за мене,

търсейки вниманието на други жени.

 

Болеше ме, но продължавах,

вярвах, че всичко ще се промени.

Че и моя ден ще дойде,

когато ше ме пожелаеш ти.

 

Постепенно аз разбирах,

в каква ситуация се намирах.

С времето поетапно те забравях,

докато не реши да се появиш накрая.

 

Искаш пак да лъжеш и омайваш,

да съм онази наивница от преди.

Но всичко в мене те забрави,

откъдето дойде, обратно си върни....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bebcheto bebe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...