Търсих те аз неуморно,

писах ти по цели дни и нощи.

Имала съм нужда от теб безспорно,

но чувствата лека по лека в мен загаси.

За вниманието ти жадувах,

копнеех да ме погледнеш с други очи.

Че не ме искаш, аз не чувах,

защото в съзнанието ми беше само ти.

Единствената ми мисъл когато се събуждах,

в чуждите мъже търсех твоите очи.

Но ти вечно беше зает за мене,

търсейки вниманието на други жени.

Болеше ме, но продължавах,

вярвах, че всичко ще се промени.

Че и моя ден ще дойде,

когато ше ме пожелаеш ти.

Постепенно аз разбирах,

в каква ситуация се намирах.

С времето поетапно те забравях,

докато не реши да се появиш накрая.

Искаш пак да лъжеш и омайваш,

да съм онази наивница от преди.

Но всичко в мене те забрави,

откъдето дойде, обратно си върни....