Върви си, развържи ме
Щом вече казах сбогом, любовта
ще може ли в гърдите ми да стихне.
Да стане пепел след жарта
и просто някак да си иде.
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
за малко само да ме видиш.
Аз искам своето сърце.
Да дишам с пълна гръд и до насита.
Не стигаше ми въздуха без теб
и все оставах без дъха ти ненапита.
Аз искам своята земя,
да стъпвам боса и щастлива.
В окови тежки се превърна любовта.
Върви си, обич... развържи ме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
