Върви си, развържи ме
Щом вече казах сбогом, любовта
ще може ли в гърдите ми да стихне.
Да стане пепел след жарта
и просто някак да си иде.
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
за малко само да ме видиш.
Аз искам своето сърце.
Да дишам с пълна гръд и до насита.
Не стигаше ми въздуха без теб
и все оставах без дъха ти ненапита.
Аз искам своята земя,
да стъпвам боса и щастлива.
В окови тежки се превърна любовта.
Върви си, обич... развържи ме.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно е!
-
Най-хубавото ,което прочетох днес!
Аплодисменти! -
Хубав стих!
-
В окови тежки се превърна любовта.
Върви си, обич... развържи ме.
Ех,Джейни*!!! -
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
Джейни, браво! -
Минах. Спрях се. Прочетох.
И не забравих...
Поздрав! -
Аз искам своето сърце. Хубаво е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и все оставах без дъха ти ненапита."
Красотичка!