Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
15.11.2009 г., 23:34 ч.

Върви си, развържи ме 

  Поезия
489 0 8

Щом вече казах сбогом, любовта
ще може ли в гърдите ми да стихне.
Да стане пепел след жарта
и просто някак да си иде.
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
 за малко само да ме видиш.
Аз искам своето сърце.
Да дишам с пълна гръд и до насита.
Не стигаше ми въздуха без теб
и все оставах без дъха ти ненапита.
Аз искам своята земя,
да стъпвам боса и щастлива.
В окови тежки се превърна любовта.
Върви си, обич... развържи ме.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??