Щом вече казах сбогом, любовта
ще може ли в гърдите ми да стихне.
Да стане пепел след жарта
и просто някак да си иде.
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
за малко само да ме видиш. ...