kalides (Деси)
34 115
3 jun 2010, 10:39

Вървим... 

  Poesía » De amor
984 0 3

Вървим…

 

Нощ е и двамата с теб сме далече,

както над нас онези малки звезди.

Вървим и се вслушваме в думите си –

единият съветва, а другият – мълчи.

Морето е близо,

усеща се дъхът на нежни вълни –

разбиват се, както кръвта ми в момента кипи.

Вървим и се вглеждаме в душите си –

единият вярва, а другият – почти.

Пясъкът е студен, но краката ни,

тъй както са боси, докосват -

като че слънчеви лъчи.

Вървим и говорим за себе си –

единият се страхува, а другият – не.

Наоколо само изоставени сгради, а

аз не спирам да вярвам,

че това е далеч от реалното.

Вървим и си мислим –

единият е объркан, другият – вероятно лети.

Вятърът е влажен и хладен,

но аз съм толкова близо до теб,

че сякаш нощта превръща всичко наоколо в ден.

Вървим и как ми се иска

ръцете ни една за друга да се вплетат…

Уви -

звуците липсват, 

чува се само шумът на водата,

която тази вечер е стихия,

обгърната от пяна и мечти.

Вървим и мечтаем…

Кой знае какво е в главите ни?!

Но нека ти кажа –

дори и без думи, успя да спечелиш

сърцето ми!

© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??