Вървим...
Вървим…
Нощ е и двамата с теб сме далече,
както над нас онези малки звезди.
Вървим и се вслушваме в думите си –
единият съветва, а другият – мълчи.
Морето е близо,
усеща се дъхът на нежни вълни –
разбиват се, както кръвта ми в момента кипи.
Вървим и се вглеждаме в душите си –
единият вярва, а другият – почти.
Пясъкът е студен, но краката ни,
тъй както са боси, докосват -
като че слънчеви лъчи.
Вървим и говорим за себе си –
единият се страхува, а другият – не.
Наоколо само изоставени сгради, а
аз не спирам да вярвам,
че това е далеч от реалното.
Вървим и си мислим –
единият е объркан, другият – вероятно лети.
Вятърът е влажен и хладен,
но аз съм толкова близо до теб,
че сякаш нощта превръща всичко наоколо в ден.
Вървим и как ми се иска
ръцете ни една за друга да се вплетат…
Уви -
звуците липсват,
чува се само шумът на водата,
която тази вечер е стихия,
обгърната от пяна и мечти.
Вървим и мечтаем…
Кой знае какво е в главите ни?!
Но нека ти кажа –
дори и без думи, успя да спечелиш
сърцето ми!
© Деси All rights reserved.
