2 oct 2008, 21:24

Вървя без посока

  Poesía » Otra
972 0 6

Събуждаш се сутрин…

поглеждаш през прозореца…

отново виждаш мрачното сиво небе.

Вятър духа  пожълтелите есенни листа

в самотното и изоставено от много хора селце...!

Къде отиде пролетта, къде отиде любовта, а надеждата...!?

Излизаш от вкъщи и тръгваш без посока.

Пътят е дълъг, а времето лети!

Търсиш някого, в когото би искала да повярваш… 

но това би било трудно, разбери...!

Животът е алчен, животът те смачква...!

Вдигни глава и направи стъпка напред...!

Забрави миналото, продължи напред...!        

Защото бъдещето очаква теб...!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, есента мина отдавна, на зимата края се вижда...зад завоя. Къде са твоите стихове -кокичета?
  • да, бъдещето ни очаква и не бива да се сдухваме. поздрав за красивия стих. "любов за любов" - ника ти е направо прекрасен...
  • да...казала си много неща...харесва ми...с обич...
    самият ник говори толкова много...
  • Добре дошла Вероника,не си падам по оценяването,но знам че се иска освен другото и смелост да публикуваш нещо свое,и да се подпишеш под(е,в случая над)него...сигурен съм че след време ще четеш само положителни коментари
  • Добре.Благодаря за съвета следващия път ще се постарая повечко.Прав сте,много неща исках да кажа,но ги спестих.Просто исках да обрисувам с думи едим тъжен есенен пейзаж.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...