Вървя без посока
Събуждаш се сутрин…
поглеждаш през прозореца…
отново виждаш мрачното сиво небе.
Вятър духа пожълтелите есенни листа
в самотното и изоставено от много хора селце...!
Къде отиде пролетта, къде отиде любовта, а надеждата...!?
Излизаш от вкъщи и тръгваш без посока.
Пътят е дълъг, а времето лети!
Търсиш някого, в когото би искала да повярваш…
но това би било трудно, разбери...!
Животът е алчен, животът те смачква...!
Вдигни глава и направи стъпка напред...!
Забрави миналото, продължи напред...!
Защото бъдещето очаква теб...!
© Вероника Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ей, есента мина отдавна, на зимата края се вижда...зад завоя. Къде са твоите стихове -кокичета?
-
да, бъдещето ни очаква и не бива да се сдухваме. поздрав за красивия стих. "любов за любов" - ника ти е направо прекрасен...
-
да...казала си много неща...харесва ми...с обич...
самият ник говори толкова много... -
Добре дошла Вероника,не си падам по оценяването,но знам че се иска освен другото и смелост да публикуваш нещо свое,и да се подпишеш под(е,в случая над)
него...сигурен съм че след време ще четеш само положителни коментари -
Добре.Благодаря за съвета следващия път ще се постарая повечко.Прав сте,много неща исках да кажа,но ги спестих.Просто исках да обрисувам с думи едим тъжен есенен пейзаж.
-
Слабичко е! Не ми харесва. Не виждам защо си го оформила като стих. Ако имаш нещо да кажеш, може да го направиш и във вид на проза. Това не е обидно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
