2.10.2008 г., 21:24

Вървя без посока

966 0 6

Събуждаш се сутрин…

поглеждаш през прозореца…

отново виждаш мрачното сиво небе.

Вятър духа  пожълтелите есенни листа

в самотното и изоставено от много хора селце...!

Къде отиде пролетта, къде отиде любовта, а надеждата...!?

Излизаш от вкъщи и тръгваш без посока.

Пътят е дълъг, а времето лети!

Търсиш някого, в когото би искала да повярваш… 

но това би било трудно, разбери...!

Животът е алчен, животът те смачква...!

Вдигни глава и направи стъпка напред...!

Забрави миналото, продължи напред...!        

Защото бъдещето очаква теб...!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, есента мина отдавна, на зимата края се вижда...зад завоя. Къде са твоите стихове -кокичета?
  • да, бъдещето ни очаква и не бива да се сдухваме. поздрав за красивия стих. "любов за любов" - ника ти е направо прекрасен...
  • да...казала си много неща...харесва ми...с обич...
    самият ник говори толкова много...
  • Добре дошла Вероника,не си падам по оценяването,но знам че се иска освен другото и смелост да публикуваш нещо свое,и да се подпишеш под(е,в случая над)него...сигурен съм че след време ще четеш само положителни коментари
  • Добре.Благодаря за съвета следващия път ще се постарая повечко.Прав сте,много неща исках да кажа,но ги спестих.Просто исках да обрисувам с думи едим тъжен есенен пейзаж.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...