2 окт. 2008 г., 21:24

Вървя без посока

971 0 6

Събуждаш се сутрин…

поглеждаш през прозореца…

отново виждаш мрачното сиво небе.

Вятър духа  пожълтелите есенни листа

в самотното и изоставено от много хора селце...!

Къде отиде пролетта, къде отиде любовта, а надеждата...!?

Излизаш от вкъщи и тръгваш без посока.

Пътят е дълъг, а времето лети!

Търсиш някого, в когото би искала да повярваш… 

но това би било трудно, разбери...!

Животът е алчен, животът те смачква...!

Вдигни глава и направи стъпка напред...!

Забрави миналото, продължи напред...!        

Защото бъдещето очаква теб...!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, есента мина отдавна, на зимата края се вижда...зад завоя. Къде са твоите стихове -кокичета?
  • да, бъдещето ни очаква и не бива да се сдухваме. поздрав за красивия стих. "любов за любов" - ника ти е направо прекрасен...
  • да...казала си много неща...харесва ми...с обич...
    самият ник говори толкова много...
  • Добре дошла Вероника,не си падам по оценяването,но знам че се иска освен другото и смелост да публикуваш нещо свое,и да се подпишеш под(е,в случая над)него...сигурен съм че след време ще четеш само положителни коментари
  • Добре.Благодаря за съвета следващия път ще се постарая повечко.Прав сте,много неща исках да кажа,но ги спестих.Просто исках да обрисувам с думи едим тъжен есенен пейзаж.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...