Oct 2, 2008, 9:24 PM

Вървя без посока

  Poetry » Other
969 0 6

Събуждаш се сутрин…

поглеждаш през прозореца…

отново виждаш мрачното сиво небе.

Вятър духа  пожълтелите есенни листа

в самотното и изоставено от много хора селце...!

Къде отиде пролетта, къде отиде любовта, а надеждата...!?

Излизаш от вкъщи и тръгваш без посока.

Пътят е дълъг, а времето лети!

Търсиш някого, в когото би искала да повярваш… 

но това би било трудно, разбери...!

Животът е алчен, животът те смачква...!

Вдигни глава и направи стъпка напред...!

Забрави миналото, продължи напред...!        

Защото бъдещето очаква теб...!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей, есента мина отдавна, на зимата края се вижда...зад завоя. Къде са твоите стихове -кокичета?
  • да, бъдещето ни очаква и не бива да се сдухваме. поздрав за красивия стих. "любов за любов" - ника ти е направо прекрасен...
  • да...казала си много неща...харесва ми...с обич...
    самият ник говори толкова много...
  • Добре дошла Вероника,не си падам по оценяването,но знам че се иска освен другото и смелост да публикуваш нещо свое,и да се подпишеш под(е,в случая над)него...сигурен съм че след време ще четеш само положителни коментари
  • Добре.Благодаря за съвета следващия път ще се постарая повечко.Прав сте,много неща исках да кажа,но ги спестих.Просто исках да обрисувам с думи едим тъжен есенен пейзаж.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...