Вървят си люде из снега

Poesía » Del paisaje

524 0 1

Вървят си люде, из снегa,

един потегли - други спрат.

Вървят и зарад път,

потръпва топъл им дъхът.

Вървят си люде, из снега,

и сбират в пламъка ръки,

кат мигли заскрежени,

пръстите трептят.

Вървят си люде, из снега.

А сгърчени в плешиви дървеса,

вият птичките бухлати,

сетна песен без душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

Страхотно заглавие, и не само: " вият птичките бухлати"
прочетох "бухтички"
аз още не съм чувала птички да вият...

2023-11-29T15:35:15+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0