Вървят си люде, из снегa,
един потегли - други спрат.
Вървят и зарад път,
потръпва топъл им дъхът.
Вървят си люде, из снега,
и сбират в пламъка ръки,
кат мигли заскрежени,
пръстите трептят.
Вървят си люде, из снега.
А сгърчени в плешиви дървеса,
вият птичките бухлати,
сетна песен без душа.
© Николай Делин Todos los derechos reservados
прочетох "бухтички"
аз още не съм чувала птички да вият...