Вървят си люде из снега

Poetry » Landscape

532 0 1

Вървят си люде, из снегa,

един потегли - други спрат.

Вървят и зарад път,

потръпва топъл им дъхът.

Вървят си люде, из снега,

и сбират в пламъка ръки,

кат мигли заскрежени,

пръстите трептят.

Вървят си люде, из снега.

А сгърчени в плешиви дървеса,

вият птичките бухлати,

сетна песен без душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

Страхотно заглавие, и не само: " вият птичките бухлати"
прочетох "бухтички"
аз още не съм чувала птички да вият...

2023-11-29T15:35:15+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0