9 feb 2017, 8:55

Вързана тишина 

  Poesía » Verso libre, Otra
585 1 6

 

Умра ли в утрото, родил ме би и залезът,

унило свел глава на силното ти рамо.

Присвил очи в звезди, прикапал в светлините

на мир и чудеса, прегърнати из шал

от облаци и свят, и малко ведрина.

Червено бих прикапала в сърцето си отново.

Мастилница от мак и малки планини

напът към океан, самите те - вълнисти...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми емоцията, която си нарисувала!
  • Образно и нежно!
    "прегърнати из шал
    от облаци и свят, и малко ведрина."
    Усетих!
  • Харесах!
  • Много силен стих, нима някой иска да умира сутрин..., изгревът и ведрината му са невероятни - утринта е по-ясна, по-чиста от всяко друго време на деня...!!!
    "Присвил очи в звезди, прикапал в светлините
    на мир и чудеса, прегърнати из шал
    от облаци и свят, и малко ведрина."
  • Съгласна съм с Младен. Всяка думичка, всяко словосъчетание, тази образност и дълбокомислие .... оставят ме без думи! Благодаря ти за невероятния стих!
  • Питам се, каква ли фантазия е способна да роди подобна образност...? Но не е необходимо да си отговарям, защото авторката отдавна е престанала да ме учудва с разширяването на пределите на фантазията:

    "...Червено бих прикапала в сърцето си отново.
    Мастилница от мак и малки планини
    на път към океан, самите те - вълнисти... "

    Благодаря ти за тези невероятни редове, Йоана, които ме заредиха с нестандартна енергия в това сиво и подтискащо утро.
Propuestas
: ??:??