Умра ли в утрото, родил ме би и залезът,
унило свел глава на силното ти рамо.
Присвил очи в звезди, прикапал в светлините
на мир и чудеса, прегърнати из шал
от облаци и свят, и малко ведрина.
Червено бих прикапала в сърцето си отново.
Мастилница от мак и малки планини
напът към океан, самите те - вълнисти...
© Йоана Всички права запазени