Вързана тишина

Поезия » Свободен стих, Друга

876 1 6

Умра ли в утрото, родил ме би и залезът,

унило свел глава на силното ти рамо.

Присвил очи в звезди, прикапал в светлините

на мир и чудеса, прегърнати из шал

от облаци и свят, и малко ведрина.

Червено бих прикапала в сърцето си отново.

Мастилница от мак и малки планини

напът към океан, самите те - вълнисти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Burns

Хареса ми емоцията, която си нарисувала!

2017-02-13T13:01:55+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Образно и нежно!
"прегърнати из шал
от облаци и свят, и малко ведрина."
Усетих!

2017-02-09T19:08:38+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Харесах!

2017-02-09T13:40:39+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Много силен стих, нима някой иска да умира сутрин..., изгревът и ведрината му са невероятни - утринта е по-ясна, по-чиста от всяко друго време на деня...!!!
"Присвил очи в звезди, прикапал в светлините
на мир и чудеса, прегърнати из шал
от облаци и свят, и малко ведрина."

2017-02-09T13:25:29+02:00
Веси_Еси (Еси)

Съгласна съм с Младен. Всяка думичка, всяко словосъчетание, тази образност и дълбокомислие .... оставят ме без думи! Благодаря ти за невероятния стих!

2017-02-09T10:14:34+02:00