Feb 9, 2017, 8:55 AM

Вързана тишина

880 1 6

 

Умра ли в утрото, родил ме би и залезът,

унило свел глава на силното ти рамо.

Присвил очи в звезди, прикапал в светлините

на мир и чудеса, прегърнати из шал

от облаци и свят, и малко ведрина.

Червено бих прикапала в сърцето си отново.

Мастилница от мак и малки планини

напът към океан, самите те - вълнисти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми емоцията, която си нарисувала!
  • Образно и нежно!
    "прегърнати из шал
    от облаци и свят, и малко ведрина."
    Усетих!
  • Харесах!
  • Много силен стих, нима някой иска да умира сутрин..., изгревът и ведрината му са невероятни - утринта е по-ясна, по-чиста от всяко друго време на деня...!!!
    "Присвил очи в звезди, прикапал в светлините
    на мир и чудеса, прегърнати из шал
    от облаци и свят, и малко ведрина."
  • Съгласна съм с Младен. Всяка думичка, всяко словосъчетание, тази образност и дълбокомислие .... оставят ме без думи! Благодаря ти за невероятния стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...