28 ago 2015, 7:50

Вътре

  Poesía » Otra
507 0 1

 

 

Въпросите заспаха без отговори.

Крилата се разпериха без посока.

Душата отдавна ми проговори

и мисълта ми стана широка.

 

Отговорите се събудиха без въпроси.

Красотата отвътре излезе навън.

Любовта на крилете ме носи.

Животът се превърна във сън.

 

Радостта е приятелка вярна

шумна и искрена като ден.

Енергията е безполярна

и тихо се вплете у мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пиша на един дъх, за да ми олекне Съгласен съм, че може да се доработи, изглади и изчисти...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...