28 авг. 2015 г., 07:50

Вътре

504 0 1

 

 

Въпросите заспаха без отговори.

Крилата се разпериха без посока.

Душата отдавна ми проговори

и мисълта ми стана широка.

 

Отговорите се събудиха без въпроси.

Красотата отвътре излезе навън.

Любовта на крилете ме носи.

Животът се превърна във сън.

 

Радостта е приятелка вярна

шумна и искрена като ден.

Енергията е безполярна

и тихо се вплете у мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиша на един дъх, за да ми олекне Съгласен съм, че може да се доработи, изглади и изчисти...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...