28 авг. 2015 г., 07:50

Вътре

506 0 1

 

 

Въпросите заспаха без отговори.

Крилата се разпериха без посока.

Душата отдавна ми проговори

и мисълта ми стана широка.

 

Отговорите се събудиха без въпроси.

Красотата отвътре излезе навън.

Любовта на крилете ме носи.

Животът се превърна във сън.

 

Радостта е приятелка вярна

шумна и искрена като ден.

Енергията е безполярна

и тихо се вплете у мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиша на един дъх, за да ми олекне Съгласен съм, че може да се доработи, изглади и изчисти...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...