28 авг. 2015 г., 07:50

Вътре

499 0 1

 

 

Въпросите заспаха без отговори.

Крилата се разпериха без посока.

Душата отдавна ми проговори

и мисълта ми стана широка.

 

Отговорите се събудиха без въпроси.

Красотата отвътре излезе навън.

Любовта на крилете ме носи.

Животът се превърна във сън.

 

Радостта е приятелка вярна

шумна и искрена като ден.

Енергията е безполярна

и тихо се вплете у мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиша на един дъх, за да ми олекне Съгласен съм, че може да се доработи, изглади и изчисти...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...