29 nov 2007, 12:29

Вътре в мен

863 0 10

Студът прониква в тялото ми прашно,

студът покрива ме на пластове.

Трепереща оглеждам се за тебе,

невярващо, сърцето дъх ще си поеме.

 

Студът прокрадва се и тялото ми стяга,

бедата е, че няма да избягам.

И правдата не мога да открия,

а от злото къде да се скрия.

 

Колко дни аз ще чакам разплата,

без да зная каква е цената.

Без да зная дали ще успея

тази буря да овладея.

Без да зная какво да изтрия,

всеки зов с мисълта да покрия,

всеки порив ранява душата,

всяка дума е вече разплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...