29 нояб. 2007 г., 12:29

Вътре в мен

861 0 10

Студът прониква в тялото ми прашно,

студът покрива ме на пластове.

Трепереща оглеждам се за тебе,

невярващо, сърцето дъх ще си поеме.

 

Студът прокрадва се и тялото ми стяга,

бедата е, че няма да избягам.

И правдата не мога да открия,

а от злото къде да се скрия.

 

Колко дни аз ще чакам разплата,

без да зная каква е цената.

Без да зная дали ще успея

тази буря да овладея.

Без да зная какво да изтрия,

всеки зов с мисълта да покрия,

всеки порив ранява душата,

всяка дума е вече разплата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...