29.11.2007 г., 12:29

Вътре в мен

859 0 10

Студът прониква в тялото ми прашно,

студът покрива ме на пластове.

Трепереща оглеждам се за тебе,

невярващо, сърцето дъх ще си поеме.

 

Студът прокрадва се и тялото ми стяга,

бедата е, че няма да избягам.

И правдата не мога да открия,

а от злото къде да се скрия.

 

Колко дни аз ще чакам разплата,

без да зная каква е цената.

Без да зная дали ще успея

тази буря да овладея.

Без да зная какво да изтрия,

всеки зов с мисълта да покрия,

всеки порив ранява душата,

всяка дума е вече разплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...