29.11.2007 г., 12:29

Вътре в мен

857 0 10

Студът прониква в тялото ми прашно,

студът покрива ме на пластове.

Трепереща оглеждам се за тебе,

невярващо, сърцето дъх ще си поеме.

 

Студът прокрадва се и тялото ми стяга,

бедата е, че няма да избягам.

И правдата не мога да открия,

а от злото къде да се скрия.

 

Колко дни аз ще чакам разплата,

без да зная каква е цената.

Без да зная дали ще успея

тази буря да овладея.

Без да зная какво да изтрия,

всеки зов с мисълта да покрия,

всеки порив ранява душата,

всяка дума е вече разплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...