Студът прониква в тялото ми прашно,
студът покрива ме на пластове.
Трепереща оглеждам се за тебе,
невярващо, сърцето дъх ще си поеме.
Студът прокрадва се и тялото ми стяга,
бедата е, че няма да избягам.
И правдата не мога да открия,
а от злото къде да се скрия.
Колко дни аз ще чакам разплата,
без да зная каква е цената.
Без да зная дали ще успея
тази буря да овладея.
Без да зная какво да изтрия,
всеки зов с мисълта да покрия,
всеки порив ранява душата,
всяка дума е вече разплата.
© Силвия Всички права запазени