29.11.2007 г., 12:29

Вътре в мен

856 0 10

Студът прониква в тялото ми прашно,

студът покрива ме на пластове.

Трепереща оглеждам се за тебе,

невярващо, сърцето дъх ще си поеме.

 

Студът прокрадва се и тялото ми стяга,

бедата е, че няма да избягам.

И правдата не мога да открия,

а от злото къде да се скрия.

 

Колко дни аз ще чакам разплата,

без да зная каква е цената.

Без да зная дали ще успея

тази буря да овладея.

Без да зная какво да изтрия,

всеки зов с мисълта да покрия,

всеки порив ранява душата,

всяка дума е вече разплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....