Знае тайните в гората,
слуша как расте тревата.
Всички горски обитатели
нейни са добри приятели.
Гостите пък да внимават,
че по нея преминават
вълк, лисица, рис и мечка.
Тя е горската /акчетъп/
Ето ви сега задача:
някой върху нея скача.
Бързички са му крачетата
дългички са му ушетата.
Мекичко му е кожухчето
опашлето – малко пухче е.
Че шампион по бяг е знайно
и го наричат / ойаБ ойаЗ/
В храста някъде встрани
някой кротко шумоли.
Под корем крачета скрити,
а гърбът с игли покрит е.
Знай в градина ако лази
къщата от змии пази.
Кой е той? Не дишай тежко!
Досети ли се? /окжеБ окжЕ/
По клони скача без да пада,
че и опашката помага.
Събира лешници в хралупа
и цяла зима си ги хрупа.
По таз опашчица къделка
ще я познаеш без табелка,
без жокер като патеричка.
Защото тя е: /акчиретаК/
Нагоре поглед ако вдигнеш
с очи небето да достигнеш.
Ще видиш там на скален връх
гнездо от клечки и от мъх.
Със остър клюн и поглед смел
лети над него горд /лерО/.
.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados