5 abr 2021, 7:10

Във гората надникни- гатанките отгатни!

1.9K 8 21

 

Знае тайните в гората,

слуша как расте тревата.

Всички горски обитатели

нейни са добри приятели.

Гостите пък да внимават,

че по нея преминават

вълк, лисица, рис и мечка.

Тя е горската  /акчетъп/

Ето ви сега задача:

някой върху нея скача.

Бързички са му крачетата

дългички са му ушетата.

Мекичко му е кожухчето

опашлето – малко пухче е.

Че шампион по бяг е знайно

и го наричат  / ойаБ ойаЗ/

В храста някъде встрани

някой кротко шумоли.

Под корем крачета скрити,

а гърбът с игли покрит е.

Знай в градина ако лази

къщата от змии пази.

Кой е той? Не дишай тежко!

Досети ли се? /окжеБ окжЕ/

По клони скача без да пада,

че и опашката помага.

Събира лешници в хралупа

и цяла зима си ги хрупа.

По таз опашчица къделка

ще я познаеш без табелка,

без жокер като патеричка.

Защото тя е:  /акчиретаК/

Нагоре поглед ако вдигнеш

с очи небето да достигнеш.

Ще видиш там на скален връх

гнездо от клечки и от мъх.

Със остър клюн и поглед смел

лети над него горд /лерО/.

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...