5 апр. 2021 г., 07:10

Във гората надникни- гатанките отгатни!

1.9K 8 21

 

Знае тайните в гората,

слуша как расте тревата.

Всички горски обитатели

нейни са добри приятели.

Гостите пък да внимават,

че по нея преминават

вълк, лисица, рис и мечка.

Тя е горската  /акчетъп/

Ето ви сега задача:

някой върху нея скача.

Бързички са му крачетата

дългички са му ушетата.

Мекичко му е кожухчето

опашлето – малко пухче е.

Че шампион по бяг е знайно

и го наричат  / ойаБ ойаЗ/

В храста някъде встрани

някой кротко шумоли.

Под корем крачета скрити,

а гърбът с игли покрит е.

Знай в градина ако лази

къщата от змии пази.

Кой е той? Не дишай тежко!

Досети ли се? /окжеБ окжЕ/

По клони скача без да пада,

че и опашката помага.

Събира лешници в хралупа

и цяла зима си ги хрупа.

По таз опашчица къделка

ще я познаеш без табелка,

без жокер като патеричка.

Защото тя е:  /акчиретаК/

Нагоре поглед ако вдигнеш

с очи небето да достигнеш.

Ще видиш там на скален връх

гнездо от клечки и от мъх.

Със остър клюн и поглед смел

лети над него горд /лерО/.

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...