Във мен се вмъкна страха, тихо, неусетно почти. Притаи се в моето сърце, отрази се в моите очи. Обгради като черна ограда, позатихналата ми страст. Не зная искаше ли награда, че ме държеше във своя власт. Прикова всичките ми сетива, притъпи силни чувства и мечти. И заспа неусетно на моята гръд, задушавайки порой от сълзи. След време стана част от мен, по-неразделна и от любовта. Грижа се, подхранвам го всеки ден и нито за миг не чух "Благодаря!". И все така във мен живее, двама с него сме сами. Няма те теб и твоята сила, способна на всичко, да го победи. Но го държа във себе си, не го изпускам, предпазвам и други жени. Нека завинаги да живее в мен, и дано Бог ми прости.
"Но го държа във себе си, не го изпускам,
предпазвам и други жени.
Нека завинаги да живее в мен,
и дано Бог ми прости"...Много интересно стихотворение!Вълнуваш!Поздрави и прегръдки!
Не бива, миличко, не се живее така ... Това ще отмине, трябва само да повярваш в себе си и да се обичаш толкова, колкото обичаш ближния ! Нито прашинка по-малко , нали ? Сега се усмихни и давай смело напред !!! Пишеш хубаво, не го забравяй !!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.