Във мен се вмъкна страха!
Във мен се вмъкна страха,
тихо, неусетно почти.
Притаи се в моето сърце,
отрази се в моите очи.
Обгради като черна ограда,
позатихналата ми страст.
Не зная искаше ли награда,
че ме държеше във своя власт.
Прикова всичките ми сетива,
притъпи силни чувства и мечти.
И заспа неусетно на моята гръд,
задушавайки порой от сълзи.
След време стана част от мен,
по-неразделна и от любовта.
Грижа се, подхранвам го всеки ден
и нито за миг не чух "Благодаря!".
И все така във мен живее,
двама с него сме сами.
Няма те теб и твоята сила,
способна на всичко, да го победи.
Но го държа във себе си, не го изпускам,
предпазвам и други жени.
Нека завинаги да живее в мен,
и дано Бог ми прости.
тихо, неусетно почти.
Притаи се в моето сърце,
отрази се в моите очи.
Обгради като черна ограда,
позатихналата ми страст.
Не зная искаше ли награда,
че ме държеше във своя власт.
Прикова всичките ми сетива,
притъпи силни чувства и мечти.
И заспа неусетно на моята гръд,
задушавайки порой от сълзи.
След време стана част от мен,
по-неразделна и от любовта.
Грижа се, подхранвам го всеки ден
и нито за миг не чух "Благодаря!".
И все така във мен живее,
двама с него сме сами.
Няма те теб и твоята сила,
способна на всичко, да го победи.
Но го държа във себе си, не го изпускам,
предпазвам и други жени.
Нека завинаги да живее в мен,
и дано Бог ми прости.
© Ванина All rights reserved.
