21 feb 2011, 10:18

Във тясната си клетка, в плен

996 1 14

Във тясната си клетка, в плен,
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!

Това те искат - примирен
със участта си, да застине,
и от надеждата лишен,
сломен, позорно да загине!

Но той не се е примирил!
Тренира тялото, краката,
и в злите му очи пламти
копнежът див по свободата!

Не се предава - знае той:
не е приключила борбата!
Напред е оня славен бой -
на мъст и кървава разплата!

Дори до сетния му ден
животът в клетка да премине,
дори да бъде умъртвен,
не роб - бунтовник ще загине!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смях, Ангар, горчив...
  • Благодаря ви много на всички, които прочетохте и харесахте този "свободолюбив" стих. Абагар, ти правилно отбелязваш, че вълкът досега не е вкарван в цирка - или поне аз не зная за дресирани вълци. И за твоя смях, Денисса, се надявам че е било само смях, без присмех, или?
  • Много хубав стих!
  • Привет!
    Много сполучливо попадение-както символично така и реалестично.Тази му заложба по природа не е позволила на човека да го вкара в "цирка" на живота....
    Поздравления!
  • Страхотен стих. Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...